14 дек. 2008 г., 07:44

Лъжа

879 0 6
Устните - розови, ябълков цвят.
А очите й сини - дълбоки, безкрайни.
Косите са руси, пълни със спомени.
Кожата? Кожата бяла, бяла, бяла като сняг.
А усмивката й - толкова искрена.
Това беше тя.
С мили ръце и с прегръдките нежни.
Къде е момичето? 
Къде му е миналото?
И знае ли кое е?
Чувства? Любов? А объркване?
Животът - за нея лъжа е.
Живее в странни мечти и лъжи.
Лъжа е, лъжа е тя. Тя е лъжа.
Не, нея я няма.
Тя е момичето. 
Без думи остана
А те най-святото бяха.
Музиката й празно звучи.
Няма я... тя... тя отиде си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • вярно е, че е наивно и повърхностно.. знам.
    в творчески застой съм пък и съм се отдала на усилено четене в момента (:
  • Димитър, като лъжеш момичето, че пише добре тя никога няма да се научи. Не се смятам за голяма поетеса, но съм чела доста поезия, доста повече отколкото когато бях на петнайсет. Мога да различа хубаво стихотворение от недоизпипано. Това момиче има още доста да работи. Казвам истината и посочвам грешките с единствената цел да помогна.
  • Можех да кажа и аз,за твоят стих,Dimitur_Dimitrov (Димитър Димитров) ,че е пишман стих...
    ей така просто напук...
    Но няма да го сторя защото стихът ти струва,а това тук НЕ!
    Така,че недей заблуждава момичето...помогни му!
  • Амииии... защо ли да ги слуша? Нека си пише все така!
  • Добро е!Недей ги слуша тия пишман поети.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...