22 июн. 2008 г., 14:37

Лъжа

1.5K 0 3

Лъжа

Ограбен от слънцето,
отмит от дъжда!
Омагьосан от луната,
сам изгубен в света!
Всяка минута погубвах
по нещо от себе си!
Всяка минута обичах!
И като в киното,
всичко се случваше,
все едно беше написано!
Не мога да спра!
Лъжи безброй ме засипваха
и накрая повярвах в една!
Осъден да чакам,
белязана сякаш от мрака
е мойта душа!
Повярвах отново в лъжа,
повярвах във любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Дечев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А може би опитай...
    Целунат от слънцето...
    Всяка минута откривах по нещо от теб...
    и така в същия дух!!!Ще се усмихнеш на Любовта... и
    тя ще откликне!!!
    Поздравче!!!
  • Невероятно!!!
  • Любовта не е лъжа, просто не си попаднал на правилния човек.
    Почакай и ще видиш, че скоро ще те навести.
    Не се предавай, прекрасен стих

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...