22 jun 2008, 14:37

Лъжа

1.5K 0 3

Лъжа

Ограбен от слънцето,
отмит от дъжда!
Омагьосан от луната,
сам изгубен в света!
Всяка минута погубвах
по нещо от себе си!
Всяка минута обичах!
И като в киното,
всичко се случваше,
все едно беше написано!
Не мога да спра!
Лъжи безброй ме засипваха
и накрая повярвах в една!
Осъден да чакам,
белязана сякаш от мрака
е мойта душа!
Повярвах отново в лъжа,
повярвах във любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Дечев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А може би опитай...
    Целунат от слънцето...
    Всяка минута откривах по нещо от теб...
    и така в същия дух!!!Ще се усмихнеш на Любовта... и
    тя ще откликне!!!
    Поздравче!!!
  • Невероятно!!!
  • Любовта не е лъжа, просто не си попаднал на правилния човек.
    Почакай и ще видиш, че скоро ще те навести.
    Не се предавай, прекрасен стих

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...