Jun 22, 2008, 2:37 PM

Лъжа

  Poetry » Love
1.5K 0 3

Лъжа

Ограбен от слънцето,
отмит от дъжда!
Омагьосан от луната,
сам изгубен в света!
Всяка минута погубвах
по нещо от себе си!
Всяка минута обичах!
И като в киното,
всичко се случваше,
все едно беше написано!
Не мога да спра!
Лъжи безброй ме засипваха
и накрая повярвах в една!
Осъден да чакам,
белязана сякаш от мрака
е мойта душа!
Повярвах отново в лъжа,
повярвах във любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Дечев All rights reserved.

Comments

Comments

  • А може би опитай...
    Целунат от слънцето...
    Всяка минута откривах по нещо от теб...
    и така в същия дух!!!Ще се усмихнеш на Любовта... и
    тя ще откликне!!!
    Поздравче!!!
  • Невероятно!!!
  • Любовта не е лъжа, просто не си попаднал на правилния човек.
    Почакай и ще видиш, че скоро ще те навести.
    Не се предавай, прекрасен стих

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...