Ограбен от слънцето,
отмит от дъжда!
Омагьосан от луната,
сам изгубен в света!
Всяка минута погубвах
по нещо от себе си!
Всяка минута обичах!
И като в киното,
всичко се случваше,
все едно беше написано!
Не мога да спра!
Лъжи безброй ме засипваха
и накрая повярвах в една!
Осъден да чакам,
белязана сякаш от мрака
е мойта душа!
Повярвах отново в лъжа,
повярвах във любовта!
© Мирослав Дечев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
