2 мая 2006 г., 18:41

Лъжа

988 0 3
Как да спра да обичам?
И с ключ да заключа сърцето си?
Един път избери -
този, който към мене те води.
Аз те чакам -
по-жадна за обич от всякога.
Далеч си.
И пътят във друга посока те води.
Нощ.
Всяка утрин е пълна с надежда. Пак те чакам
и сърцето ми плаче за тебе.
Кървава капка отронва се в мрака.
Само аз ще узная за нея.
Чакай.
Искай само за миг да сме двама -
пръсти в тъмното сплели.
Целуни ме със устни
по-топли от слънцето
и влей огнена жар във кръвта ми.
Излъжи ме, че пак ме обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...