2 мая 2006 г., 18:41

Лъжа

982 0 3
Как да спра да обичам?
И с ключ да заключа сърцето си?
Един път избери -
този, който към мене те води.
Аз те чакам -
по-жадна за обич от всякога.
Далеч си.
И пътят във друга посока те води.
Нощ.
Всяка утрин е пълна с надежда. Пак те чакам
и сърцето ми плаче за тебе.
Кървава капка отронва се в мрака.
Само аз ще узная за нея.
Чакай.
Искай само за миг да сме двама -
пръсти в тъмното сплели.
Целуни ме със устни
по-топли от слънцето
и влей огнена жар във кръвта ми.
Излъжи ме, че пак ме обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...