2.05.2006 г., 18:41

Лъжа

981 0 3
Как да спра да обичам?
И с ключ да заключа сърцето си?
Един път избери -
този, който към мене те води.
Аз те чакам -
по-жадна за обич от всякога.
Далеч си.
И пътят във друга посока те води.
Нощ.
Всяка утрин е пълна с надежда. Пак те чакам
и сърцето ми плаче за тебе.
Кървава капка отронва се в мрака.
Само аз ще узная за нея.
Чакай.
Искай само за миг да сме двама -
пръсти в тъмното сплели.
Целуни ме със устни
по-топли от слънцето
и влей огнена жар във кръвта ми.
Излъжи ме, че пак ме обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....