2 may 2006, 18:41

Лъжа

  Poesía
986 0 3
Как да спра да обичам?
И с ключ да заключа сърцето си?
Един път избери -
този, който към мене те води.
Аз те чакам -
по-жадна за обич от всякога.
Далеч си.
И пътят във друга посока те води.
Нощ.
Всяка утрин е пълна с надежда. Пак те чакам
и сърцето ми плаче за тебе.
Кървава капка отронва се в мрака.
Само аз ще узная за нея.
Чакай.
Искай само за миг да сме двама -
пръсти в тъмното сплели.
Целуни ме със устни
по-топли от слънцето
и влей огнена жар във кръвта ми.
Излъжи ме, че пак ме обичаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...