Поза, фалш, лъжа,
замацани в лилаво...
Лющи се! Боя!
А отдолу – бяло!
Замръзнали поля...
Рисуваното слънце
не топли, за беда,
треперещото зрънце.
Поза, фалш, тъга...
Защо ли пък ми пука?!
Мислиш – не разбрах!
Лъжата „сгази лука“.
© Валентина Лозова Все права защищены