Valens
126 результатов
Обичай ме, когато съм море
събрало всички искащи въздишки,
поройните и кратки дъждове,
когато съм позната и различна.
Обичай ме, когато съм въпрос - ...
  527  10 
От онзи миг не искам да съм влак.
Не искам релси, машинист, семафор
да слагат в рамки нуждата от бяг
към цъфнали внезапно нежни макове.
От онзи миг съм снежна тишина ...
  345 
Все така си се ражда денят.
Вечер грохнал от старост умира.
Все така аз преда самота
и тъка усмирителни ризи.
Все така си се влюбват във мен ...
  320 
Брегът съблече свойта недостъпност
и се снижи до ранг на раковина.
Художникът рисуваше без пръсти
по изгрева на n-тата любима
един различен топъл януари, ...
  807  10 
Дочула стъпките му, а след това и превъртането на ключа, тя го посрещна още с отварянето на вратата. Тя, неизменната тишина на дома му, всяка вечер го чакаше на прага. След нея доприпкваха и самотата, и страхът от старостта и болестите, страхът че някой ден ще си угасне сам, ненужен, не липсващ на н ...
  421 
С аромат на далечни, студени,
неразцъфнали още цветя
ти вратата затръшна пред мене.
Аз съм минало. Бъдеще – тя.
Колко нощи за тебе будувах, ...
  846  12 
Тринайсетият котарак не беше черен,
но святкаха очите му - зелени изумруди.
С походка сластна, огнено-премерена,
мър-мъркащи желания у мен събуди.
Тринадесети бе по ред в тефтера ми. ...
  773 
Бяла зима - горчиви недели.
Вместо обич - горещ шоколад.
Липси, спомени... много са взели.
Без посока към рай. Кръговрат.
И не свършва кошмарът безкраен. ...
  680 
Дочувам тътена от онзи влак,
със който ще си тръгна от перона,
а ти ще ме изпратиш. Няма как
две-три сълзи, нахални, ще изгониш
забърсвайки ги с вехтия ръкав. ...
  265 
Пшенично зрънце от далечна нива
за него мравката едва донесе.
Постави го в нозете му щастлива,
а той го глътна. Ситост не усети.
А котката от пълна крина с жито ...
  179 
Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна там, където
преплетох моето със твоето кълбо,
или, накратко, влезе ми в сърцето.
Без много приказки и шум голям, ...
  246 
Събудих се. Едно щастливо пухче
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно, ...
  291 
Дъждът очаквано не заваля.
Поморие осъмна със усмивка.
След нежните ти ласки през нощта
е плюс една отбора на щастливките.
Дъждът със сигурност не бе желан, ...
  338 
Конкретна си, конкретна, като сън,
след който се събуждам уморена,
като заседнал ток във калдъръм,
като огромен тромб пълзящ по вена.
Защо ли някак си ме припозна ...
  336 
Във мен и теб не може да е есен,
а пък за зима, хич, да не говорим,
щом всяка мисъл с радост е принесена
на вечния копнеж по стих и полет.
Дали съм го планирала!? Навярно. ...
  416 
Не ме разбирай грешно, но не съм
жената, за която да си струва
да се лишиш от крепкия си сън,
от къща, от дете и от съпруга.
За всичко се заплаща в този свят, ...
  422 
Тъй противооблачно целуваше очите ми
и ги рисуваше със слънце в златнорозово,
че аз, притихнала в прегръдките ти скитница,
не търся тази нощ спасение по морза.
  278 
„Поетите обичат по сезон.“ -
ми каза той преди да си замине,
а аз сама на пустия перон
помислих: „Да бе, да, ще видим!“
Поетите обичали сезон... ...
  297 
Понякога си път във моя ден.
Понякога си пейка за отмора.
Понякога си песенен рефрен -
една усмивка сред море от хора.
Понякога те търся като свещ - ...
  410 
Минало и бъдеще какво са?
Аз живея в този миг, със теб.
Равенството следва след въпроса.
Хаосът е строго подреден.
Кой ли мъж последно ще обичам? ...
  283 
Красива съм
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се. ...
  307 
Пореден урок. Деление. Истината
за мене, за нея, за него – и прочие...
Очаквам звънеца. Ужасно ми писна.
Да ругая, не мога, затова многоточие...
Учебна програма. Уроци и изпити. ...
  344 
В мисъл тук съм.
И там.
И съм вик.
И съм ням
вятър стиснал гласеца на сушата. ...
  313 
Никой, никой освен времето не се докосна до свежестта и младостта ù, до невинната ù руменина.
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...
  401 
„Извинете, госпожо, след Вас!“
и се дръпва встрани от вратата.
Автобусът с най-мощния бас
заръмжава по пътя към Златните*.
А пък той, кавалер непознат, ...
  405 
в памет на Илко Карайчев - zefpet
Замята зима заскрежен шинел,
със северните ветрове флиртува.
Отмята гарван в черния тефтер,
че вече като ангел съществуваш ...
  247 
Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...
  441 
Приятно ми е! Нека се представя -
онази съм, която ти плени
там... някога в уютната дъбрава
красиви думи, дето ù реди.
Приятно ми е! Колко си различен!? ...
  583  10 
На кукла ти приличам. Да. Приемам,
но етикет къде видя да ми виси.
Отдавна светя срещу теб в червено,
но ти към мен да тръгнеш пак реши.
И колко пъти ще ме питаш „Колко?“!? ...
  479  13 
... Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред...
„Родна стряха“ Ран Босилек
Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред. ...
  337 
Болиш! Все още ме болиш, все още...
Сърцето ми е с надпис „reserved”.
Събуждам се от спомените нощем
и питам те, дали си там добре.
Защо ли питам? Как ще отговориш? ...
  428 
И тази сутрин по стар детски навик Катя хвърли две шепи студена вода на лицето си. Бъррррр!!! Потрепериха двайсетината лунички по скулите ѝ, но веднага след това ѝ се усмихнаха с най-топлите си слънчеви усмивки. Сякаш казваха: „Виж ни! Виж ни колко сме красиви!” Но Катя не ги забеляза. Не забеляза ...
  392 
...................
Божура потрепери от студения вятър и
пристегна вълнената си забрадка. Смрачаваше. Дано
Минка, пощаджийката, да не е затворила пощата, че
да си вземе пенсията. Още невзела ги и парите бяха ...
  412 
Видял я в санаториума и всичко му се
преобърнало. Разбрал, че цял живот нея е търсил, че
най-после я е намерил. Най-красивото момиче на света,
най-доброто, с най-чистата душа. Боряна се казвала.
Подхвърлена била пред едно сиропиталище. Мургава, ...
  345 
– Мълчи, мале, мълчи! – щадеше я Атанас,
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо. ...
  407 
Червено. Червено. Червенееше пред очите ù.
Червено божурено море. Божури, много божури... Като
нея – Божура, макар че от години само в сънищата
си чуваше: „Божурооо! Божурооо!“. Само там се
виждаше, с усмивка на бялото си пухкаво личице, с ...
  389 
- Глаад - ни са! Глаад - ни са! О - ля! О - ля! - Чуваха се скандирания, но огньовете, които танцуваха около нея не ù позволяваха да види скандиращите. Какво ли бе това място? Как се бе озовала тук? Усети кокалеста ръка с дълги пръсти по тила си, болка от одраскване от дълъг крив нокът преди разкъсв ...
  425 
В мен липсата е вакуумно-потискаща,
объркано-кръжаща болна птица.
Не чувам даже крясъка на присмеха.
Да виждам как - с простреляна зеница!
Безумно-тягостно мълчание пониква ...
  449 
Самотата разбивам във шейкър с надежда
и някак по-малко горчи.
Предизгревно мракът във мен се разрежда
скицирайки светли лъчи.
Отпивам отново, премигва ми фейса: ...
  337 
Понякога си мисля, че сърцето ми прилича на Луната и следите на всяка любов, докоснала се до него, остават завинаги.
Понякога си мисля, че връзката ми с друг човек е като нов свят, който откриваме заедно, в който съществуваме само ние, двамата, който даже си има и име – Щастие. Цял един свят само за ...
  425 
Предложения
: ??:??