10 апр. 2016 г., 22:58  

Лъскави нощи, бледи слънца

713 0 10

 

Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.

 

Скърцат мислите, политат малки лястовици,
бяла свещ догаря в недостъпен храм.
Пада мрак за миг, но после - ясно е,
всяка тъмна пауза носи мътни пламъци.

 

Звън, часовници, лица на хора,

прах кръстосва лъч с ленива сеч.

Всяка нота пада нежно с взора.

В антракт на лунен стон пак чакам теб...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Г-н Путин, Еси, радвам се, че наминахте.
  • Поздравления и силни аплодисменти и от мен!
  • Много образно! Браво!
  • Я, колко ярки слънчица ме навестиха Благодаря ви!
  • Харесаха ми изразите ти. Виждаш нещата по интересен начин. Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...