10.04.2016 г., 22:58  

Лъскави нощи, бледи слънца

711 0 10

 

Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.

 

Скърцат мислите, политат малки лястовици,
бяла свещ догаря в недостъпен храм.
Пада мрак за миг, но после - ясно е,
всяка тъмна пауза носи мътни пламъци.

 

Звън, часовници, лица на хора,

прах кръстосва лъч с ленива сеч.

Всяка нота пада нежно с взора.

В антракт на лунен стон пак чакам теб...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Г-н Путин, Еси, радвам се, че наминахте.
  • Поздравления и силни аплодисменти и от мен!
  • Много образно! Браво!
  • Я, колко ярки слънчица ме навестиха Благодаря ви!
  • Харесаха ми изразите ти. Виждаш нещата по интересен начин. Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....