Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.
Скърцат мислите, политат малки лястовици,
бяла свещ догаря в недостъпен храм.
Пада мрак за миг, но после - ясно е,
всяка тъмна пауза носи мътни пламъци.
Звън, часовници, лица на хора,
прах кръстосва лъч с ленива сеч.
Всяка нота пада нежно с взора.
В антракт на лунен стон пак чакам теб...