28 июн. 2022 г., 09:07

" Любими "

1.1K 8 12

Като цъфнал жасмин се събуждам в прегръдката твоя,

а когато заспим, чувам нежния шум на прибоя

от брега каменлив, дето двамата с теб се открихме.

Две стихийни вълни, всички грешни следи заличихме.

Дишам заедно с теб, на талази страстта ни залива,

таен древен обет ни обвърза да бъдем щастливи.

Разкажи ми сега, как си търсил любов като тази,

с ярко сини платна, по опасния път да те пази.

Променен е светът и се сбира в черупка от мида,

аз съм просто жена и не искам от теб да си ида.

Покорихме нощта, тя застила любовното ложе

с мек килим от листа, отмалели тела да положим.

За ръце се държим, само заедно, с тебе ни има,

персонажи във филм, със сюжет от графата „ Любими“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....