Любимият човек
Любимият човек
Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами?
Ти - в своя път, аз себе си погубвам
от глупави мечти за старини
в които някой някого да чува.
Невидимото спряло е край нас
и шепне виолетови капризи.
Невидими са, повишават глас.
Прощавам и умира всяка мисъл.
Любимият човек - помни добре.
Все някога ще искаш чудесата ми.
Кутийка съм в разчупено море.
Изтръгна от сърцето ми мечтата.
По моя воля - твоят съм подарък.
Върви сега в широкия си свят,
където няма място за удавник,
за мъничка изгубена душа...
Някой ден, моя любов... Дотогава, пази ме в своите мечти. Наистина, не това, което живеем, е любов, а това, което чувстваме. Но аз съм винаги до теб. Знай това. Въпреки всичката тази лудост, която ме кара, погледна ли някъде от горе, да помисля, какво ли ще е, ако падна долу. Въпреки тази болка аз знам, че да живея е по-хубаво от всичко. Да живея с теб. Поне в мечтите. Най-хубавото на света е да обичам. И избрах. Избрах теб, но нямам сили да бъда това, което ти искаш. Прости.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
