Любимият човек
Любимият човек
Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами?
Ти - в своя път, аз себе си погубвам
от глупави мечти за старини
в които някой някого да чува.
Невидимото спряло е край нас
и шепне виолетови капризи.
Невидими са, повишават глас.
Прощавам и умира всяка мисъл.
Любимият човек - помни добре.
Все някога ще искаш чудесата ми.
Кутийка съм в разчупено море.
Изтръгна от сърцето ми мечтата.
По моя воля - твоят съм подарък.
Върви сега в широкия си свят,
където няма място за удавник,
за мъничка изгубена душа...
Някой ден, моя любов... Дотогава, пази ме в своите мечти. Наистина, не това, което живеем, е любов, а това, което чувстваме. Но аз съм винаги до теб. Знай това. Въпреки всичката тази лудост, която ме кара, погледна ли някъде от горе, да помисля, какво ли ще е, ако падна долу. Въпреки тази болка аз знам, че да живея е по-хубаво от всичко. Да живея с теб. Поне в мечтите. Най-хубавото на света е да обичам. И избрах. Избрах теб, но нямам сили да бъда това, което ти искаш. Прости.
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Plevel (Силвия Илиева), ако човек си науми да търси из текста, навярно може да намери милион недостатъци, радвам се, че ти намери красивото!
-
Прекрасно е!
-
contessa (Светла Асенова), всяко чувство можем да обвързваме с все повече конкретика - радвам, ако съм постигнала баланс... Макар че то, при емоциите, може ли да има такова нещо...
-
Наистина въздейства - и стиха, и пояснението...
-
Patrizzia (Надежда Ангелова), наистина, трябва да се стараем да виждаме човека до нас такъв, какъвто е, за да сме сигурни, когато мислим, че го обичаме, че наистина е така...
Gavrail45 (Гавраил Йосифов), измисленият образ може би води и до истинският човек, който е писан за нас, вярвам, че всеки от нас си има половинка, дори да не успее да изживее живота си с нея...
Ranrozar (Стойчо Станев), благодаря, че обърна внимание на главната нишка!
brinne (Мариана Бусарова), наистина, истинската любов не можем да загубим, когато сме себе си!
vega666 (Младен Мисана), няма нищо ужасно в това, че хората са различни. Можем само да се надяваме, че ще успеят да намерят пътя един към друг. Въпреки болката, а и именно заради нея, нека се надяваме не на възмездие, а на повече любов и споделени мигове между хората!
Желая приятна вечер на всички и много обич, щастие и вдъхновение! -
Изключителен стих! Буквално ме разплака, Йоана. А този "любим човек" е ужасен, жалък и бездушен тип. Ще е добре да получи своето възмездие от небето!
-
Искрена жажда за обич!
-
Любимият човек понякога е един измислен образ на който подаряваме нашата любов!
-
Болезнено и толкова познато...Ако се влюбиш не в човека до теб,а в това, което искаш да бъде, това не е любов. Най-много боли, когато предадеш себе си, за другите това е нормално...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
