6 сент. 2006 г., 23:13

ЛЮБОВ

Поэзия

1K 0 3

Една любов голяма,
като факел житейският път осветява.
Една любов несподелена,
твоята душа изпепелява.
Една любов след себе си оставя –
само руини...
И парят очите, и сърцето кърви.
Ех! Любов, пожар, сълза след сълза по бузите бледи...
И казваш си: Никога вече!!!
Но не слуша душата, пак те тегли сърцето,
заради една проста повеля –
че без любов не се живее.
А любовта е грешка...
Но нали да се греши е човешко?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Mimsi (Мимси)

Със вяско твое следващот стихче, ме уверявш каклоко си добра и колок си чувствена. Което е нужно и на едни писател, а не само думи и после... нищо! Браво, от мен пак 6

2006-09-08T13:39:14+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво е! Може би да се помисли малко за ритъма...

2006-09-07T17:58:19+03:00
ria (Гергана Иванова)

На мен много ми хареса...

2006-09-07T10:18:52+03:00