Sep 6, 2006, 11:13 PM

ЛЮБОВ

Poetry

1K 0 3

Една любов голяма,
като факел житейският път осветява.
Една любов несподелена,
твоята душа изпепелява.
Една любов след себе си оставя –
само руини...
И парят очите, и сърцето кърви.
Ех! Любов, пожар, сълза след сълза по бузите бледи...
И казваш си: Никога вече!!!
Но не слуша душата, пак те тегли сърцето,
заради една проста повеля –
че без любов не се живее.
А любовта е грешка...
Но нали да се греши е човешко?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mimsi (Мимси)

Със вяско твое следващот стихче, ме уверявш каклоко си добра и колок си чувствена. Което е нужно и на едни писател, а не само думи и после... нищо! Браво, от мен пак 6

2006-09-08T13:39:14+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво е! Може би да се помисли малко за ритъма...

2006-09-07T17:58:19+03:00
ria (Гергана Иванова)

На мен много ми хареса...

2006-09-07T10:18:52+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0