6.09.2006 г., 23:13

ЛЮБОВ

1.1K 0 3
Една любов голяма,
като факел житейският път осветява.
Една любов несподелена,
твоята душа изпепелява.
Една любов след себе си оставя –
само руини...
И парят очите, и сърцето кърви.
Ех! Любов, пожар, сълза след сълза по бузите бледи...
И казваш си: Никога вече!!!
Но не слуша душата, пак те тегли сърцето,
заради една проста повеля –
че без любов не се живее.
А любовта е грешка...
Но нали да се греши е човешко?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Със вяско твое следващот стихче, ме уверявш каклоко си добра и колок си чувствена. Което е нужно и на едни писател, а не само думи и после... нищо! Браво, от мен пак 6
  • Хубаво е! Може би да се помисли малко за ритъма...
  • На мен много ми хареса...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...