18 нояб. 2008 г., 15:59

Любов

1.1K 0 10

Това е стихът, който подарявам на една моя много близка ПОЗНАТА. Знам, че тя ще посети сайта, за да го види и затова искам да й честитя рождения ден и да й кажа, че по-добро не можах да измисля просто, защото е много сложен човек!Честито и всичко хубаво, Любов (нека отбележа, че това не е нейното име, а нещо като прякор)! Искам да благодаря и на Апостолиция (Ели Лозанова)  за това, че един неин прекрасен и истински стих ми вдъхна смелост да го публикувам! Дано ви хареса!

 

 

Разпиля очите си

в огледалото на своите мечти

и те видях такава,

но не питай каква!

Просто го прочети,

а после го хвърли.

           ***

Косите върху пламтяща гръд

и тече в тебе страстна кръв.

Спира ти сърцето всяко мъжко лице

и искаш по него да прокараш ръце.

Но си тъй далеч от любовта

и вечно оставаш си сама!

Без дом, без приятел

само с верен предател.

А ме питат твоите коси:

"Къде съм!?"

И аз: "Къде си ти!?"

Уж си тук, а всъщност... къде си ти?

Навсякъде в нищото

и никъде в нещото!

...

Виж...

Не знам коя си;

не знам каква си!

Но помня, а помниш ли ти,

че стих ми подари!

Един чудесен стих

- чужд -

но по твоему красив!

В него имаше любов,

имаше порив за живот.

А в теб има ли още

или се чудиш нощем

имаш ли път напред

постлан с цветя, не с лед!

                 Има!

                 Няма! 

Коя си!?

Каква си!?

Как се казва тази в теб!?

Мълчиш...

Нали познаваш всички.

Виж...

Погледни в малките очички

и ще разбереш,

че знаеш

другите какви са,

дали сами са,

но... Ти си тежък случай, ЛЮБОВ,

с този твой порив за живот!

Уви...

не знам коя си ти!

Защо се наби в тоя живот,

най-скапания дето избра

и кажи ми точно каква

ти бе идеята - ЛЮБОВ!

Не можа ли другаде да се родиш,

друг живот да уловиш?

А сега ми казваш: "Сбогом!"

СБОГОМ...

Ще те преживея

и без теб ще живея,

а ти със себе си

да живееш можеш ли!?

ЛЮБОВ...

Ти си отвратителна,

ужасно удивителна!

Мамка му!

Коя си!?

Каква си!?

ЛЮБОВ... страшна кучка си ти.

Не те разбирам,

само те провокирам...

погледни напред

и ще видиш отвред

поле

и небе,

и сърце,

което е за теб!

Вземи го... ще си остане между теб и мен

един стих Нелюбовен,

но споделен!

Дано да ти хареса,

че знам каква си "принцеса'!

               ***

Хареса ли ти, ЛЮБОВ,

дано да не бях суров!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...