18 nov 2008, 15:59

Любов 

  Poesía
886 0 10

Това е стихът, който подарявам на една моя много близка ПОЗНАТА. Знам, че тя ще посети сайта, за да го види и затова искам да й честитя рождения ден и да й кажа, че по-добро не можах да измисля просто, защото е много сложен човек!Честито и всичко хубаво, Любов (нека отбележа, че това не е нейното име, а нещо като прякор)! Искам да благодаря и на Апостолиция (Ели Лозанова)  за това, че един неин прекрасен и истински стих ми вдъхна смелост да го публикувам! Дано ви хареса!

 

 

Разпиля очите си

в огледалото на своите мечти

и те видях такава,

но не питай каква!

Просто го прочети,

а после го хвърли.

           ***

Косите върху пламтяща гръд

и тече в тебе страстна кръв.

Спира ти сърцето всяко мъжко лице

и искаш по него да прокараш ръце.

Но си тъй далеч от любовта

и вечно оставаш си сама!

Без дом, без приятел

само с верен предател.

А ме питат твоите коси:

"Къде съм!?"

И аз: "Къде си ти!?"

Уж си тук, а всъщност... къде си ти?

Навсякъде в нищото

и никъде в нещото!

...

Виж...

Не знам коя си;

не знам каква си!

Но помня, а помниш ли ти,

че стих ми подари!

Един чудесен стих

- чужд -

но по твоему красив!

В него имаше любов,

имаше порив за живот.

А в теб има ли още

или се чудиш нощем

имаш ли път напред

постлан с цветя, не с лед!

                 Има!

                 Няма! 

Коя си!?

Каква си!?

Как се казва тази в теб!?

Мълчиш...

Нали познаваш всички.

Виж...

Погледни в малките очички

и ще разбереш,

че знаеш

другите какви са,

дали сами са,

но... Ти си тежък случай, ЛЮБОВ,

с този твой порив за живот!

Уви...

не знам коя си ти!

Защо се наби в тоя живот,

най-скапания дето избра

и кажи ми точно каква

ти бе идеята - ЛЮБОВ!

Не можа ли другаде да се родиш,

друг живот да уловиш?

А сега ми казваш: "Сбогом!"

СБОГОМ...

Ще те преживея

и без теб ще живея,

а ти със себе си

да живееш можеш ли!?

ЛЮБОВ...

Ти си отвратителна,

ужасно удивителна!

Мамка му!

Коя си!?

Каква си!?

ЛЮБОВ... страшна кучка си ти.

Не те разбирам,

само те провокирам...

погледни напред

и ще видиш отвред

поле

и небе,

и сърце,

което е за теб!

Вземи го... ще си остане между теб и мен

един стих Нелюбовен,

но споделен!

Дано да ти хареса,

че знам каква си "принцеса'!

               ***

Хареса ли ти, ЛЮБОВ,

дано да не бях суров!

© Никой Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много хубаво стихотворение!
  • много е хубаво,Никой!Браво!
  • Удивително!!!Как само са предадени усещанията...невероятно,изумително...Браво!
  • Радвам се,че сте го харесали!
  • Много вълнуващ, удивителен стих!
  • малее...
  • Верните предатели са по-истински от неверни приятели!
    Дано се замисли ЛЮБОВ!
  • Уау!!! Определено различен си тук! Безкомпромисно Някой!
    Харесах!
  • Браво!!!
    Страхотно се е получило!
    Прегръдка!
  • Хареса ми, Любов! Даже много ми хареса! Дано и на нея да й хареса! А ако го изхвърли, значи не е Принцеса! И ще си остане само с верния предател! Какво по-сурово наказание от това! А стиха ти е прелест... разплака ме... Ще ти го върна Целувки, Ники!!!
Propuestas
: ??:??