Любов
Живота си наглеждам как край мен преминава.
Докосвам го сякаш, а той все ми бяга.
С очи ослепели, с ръце потрепервам
и пак до стената намирам въпроси.
Какво съм? Коя съм?
Защо съм несретна и как да избягам?
Любов и омраза докосвам на воля.
Не ме притеснява
за урока им аз съм готова.
Ще търся, ще моля, ще вярвам,
че мога да срастна със нея по-мъдра
и не чак толкова лоша.
След време, когато науча урока,
ще бъда аз птица към теб полетяла.
Ще стопля дланта ти с целувка.
Ще сгрея душата с усмивка
И с порив от вятъра взела
ще се превърна в спомен,
за който отдавна копнея.
Таня Кирилова12.09.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
