Живота си наглеждам как край мен преминава.
Докосвам го сякаш, а той все ми бяга.
С очи ослепели, с ръце потрепервам
и пак до стената намирам въпроси.
Какво съм? Коя съм?
Защо съм несретна и как да избягам?
Любов и омраза докосвам на воля.
Не ме притеснява
за урока им аз съм готова.
Ще търся, ще моля, ще вярвам,
че мога да срастна със нея по-мъдра
и не чак толкова лоша. ...