ole72 (Милена Филипова)
39 31
1 сент. 2005 г., 18:57

Любов 

  Поэзия
1005 0 6
Как жадно въртиме се в кръг,
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.

Любов като бистра вода
опитва срама да измие.
Обичаме кой и кога?
В сърцето доброто ни гние.

Любов? Но сърдечни сме знам,
за малко, на заем, наужким.
Без болка, а стане ли звяр:
ридаем, проклинаме, плюем.

Сърцата прибързано в дар,
а после се тюхкаме гневно.
Любов на червен светофар, 
а после война до последно.

Кой казва, че прави сме пак-
великата гордост говори:
Очаквах, лъжа е. Но знам,
ще дойде, криле ще разтвори.

Ще литнем, щастливи, добри.
Сърцата ни-слънчеви стаи...
Любов? Тя нали ще прости?
Че я разпознахме накрая.

© Милена Филипова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??