Любов
Как жадно въртиме се в кръг,
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода
опитва срама да измие.
Обичаме кой и кога?
В сърцето доброто ни гние.
Любов? Но сърдечни сме знам,
за малко, на заем, наужким.
Без болка, а стане ли звяр:
ридаем, проклинаме, плюем.
Сърцата прибързано в дар,
а после се тюхкаме гневно.
Любов на червен светофар,
а после война до последно.
Кой казва, че прави сме пак-
великата гордост говори:
Очаквах, лъжа е. Но знам,
ще дойде, криле ще разтвори.
Ще литнем, щастливи, добри.
Сърцата ни-слънчеви стаи...
Любов? Тя нали ще прости?
Че я разпознахме накрая.
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода
опитва срама да измие.
Обичаме кой и кога?
В сърцето доброто ни гние.
Любов? Но сърдечни сме знам,
за малко, на заем, наужким.
Без болка, а стане ли звяр:
ридаем, проклинаме, плюем.
Сърцата прибързано в дар,
а после се тюхкаме гневно.
Любов на червен светофар,
а после война до последно.
Кой казва, че прави сме пак-
великата гордост говори:
Очаквах, лъжа е. Но знам,
ще дойде, криле ще разтвори.
Ще литнем, щастливи, добри.
Сърцата ни-слънчеви стаи...
Любов? Тя нали ще прости?
Че я разпознахме накрая.
© Милена Филипова All rights reserved.
