Как жадно въртиме се в кръг,
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода
опитва срама да измие.
Обичаме кой и кога?
В сърцето доброто ни гние.
Любов? Но сърдечни сме знам,
за малко, на заем, наужким.
Без болка, а стане ли звяр:
ридаем, проклинаме, плюем. ...