25 февр. 2006 г., 14:37

ЛЮБОВ

1K 0 5
Надежда за утрешна среща,
страст във пространството ,
нежна,човешка любов се роди.
Прекрачи през време и разтояния
премина през огън води
застана на пръстите и от там заструи.
Думите изгубили своята тайствена сила
букви набрали в ноща,
как да ти кажат,колко красиво е
когато се среща душа със душа.
В горящи огньове телата превърнали,
гърчещи,искащи ,молещи.
 всяка преграда забравили,
превърнати в два огъня парещи.
Любов-океан се разля във ноща
и потънаха страх ,колебливост.
Любов се роди,а душата умря
и защо ли?





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...