Feb 25, 2006, 2:37 PM

ЛЮБОВ

  Poetry
1K 0 5
Надежда за утрешна среща,
страст във пространството ,
нежна,човешка любов се роди.
Прекрачи през време и разтояния
премина през огън води
застана на пръстите и от там заструи.
Думите изгубили своята тайствена сила
букви набрали в ноща,
как да ти кажат,колко красиво е
когато се среща душа със душа.
В горящи огньове телата превърнали,
гърчещи,искащи ,молещи.
 всяка преграда забравили,
превърнати в два огъня парещи.
Любов-океан се разля във ноща
и потънаха страх ,колебливост.
Любов се роди,а душата умря
и защо ли?





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...