25 feb 2006, 14:37

ЛЮБОВ

  Poesía
1K 0 5
Надежда за утрешна среща,
страст във пространството ,
нежна,човешка любов се роди.
Прекрачи през време и разтояния
премина през огън води
застана на пръстите и от там заструи.
Думите изгубили своята тайствена сила
букви набрали в ноща,
как да ти кажат,колко красиво е
когато се среща душа със душа.
В горящи огньове телата превърнали,
гърчещи,искащи ,молещи.
 всяка преграда забравили,
превърнати в два огъня парещи.
Любов-океан се разля във ноща
и потънаха страх ,колебливост.
Любов се роди,а душата умря
и защо ли?





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...