25 feb 2006, 14:37

ЛЮБОВ

  Poesía
1K 0 5
Надежда за утрешна среща,
страст във пространството ,
нежна,човешка любов се роди.
Прекрачи през време и разтояния
премина през огън води
застана на пръстите и от там заструи.
Думите изгубили своята тайствена сила
букви набрали в ноща,
как да ти кажат,колко красиво е
когато се среща душа със душа.
В горящи огньове телата превърнали,
гърчещи,искащи ,молещи.
 всяка преграда забравили,
превърнати в два огъня парещи.
Любов-океан се разля във ноща
и потънаха страх ,колебливост.
Любов се роди,а душата умря
и защо ли?





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...