19 окт. 2010 г., 15:11

Любов

768 0 3

Любов, заключена между четири стени,

а сърцето дращи и проклина болката зловеща.

Любов, преплела се между влюбени очи,

а душата бяга и изгаря в жар гореща.

Любов, приела своята съдба за наказание,

убила всичко живо вътре в себе си.

Любов, оплетена от мъка и желание,

прегърнала в ръцете си сърцето си.

Любов, паднала на дъното слаба и тъжна,

обърнала света, за да промени реалността.

Любов, която сътворява сляпо мечтите си,

като робиня на чувства силни и грешни.

Любов, която обича безумно и болката крие,

обречена никога да не бъде щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепие!
  • Много истински написано и от сърце!Но с тъжен край, дано този тъжен край скоро се превърне в нещо красиво, истинско и дълготрайно! Иначе красив стих и запомнящ се!
  • Истинската лююбов почти никога не е щастлива...
    Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...