Аз често питам се отде е тая нейна сила,

всевластната й младост над света не знае тлен,

непознатата до вчера ти  става мила

и без  оръжие сърцето твое грабва в плен.

Тя няма крепости, войски и боен шатър

и пак е пътят й с пронизани сърца постлан.

Тя идва като полъх лек и дъх на майски вятър,

събира погледи, душа с душа и длан с длан.

На нея е подвластен може би и бог!

Кой поглед ще и устои, макар суров и строг?

Мъжът превръща тя в любим,

жената - в любима.

Пред нея златото не струва и петак.

Пробила бронята дори и на Спартак,

ще живее, додето живи хора има!