Аз често питам се отде е тая нейна сила,
всевластната й младост над света не знае тлен,
непознатата до вчера ти става мила
и без оръжие сърцето твое грабва в плен.
Тя няма крепости, войски и боен шатър
и пак е пътят й с пронизани сърца постлан.
Тя идва като полъх лек и дъх на майски вятър,
събира погледи, душа с душа и длан с длан.
На нея е подвластен може би и бог!
Кой поглед ще и устои, макар суров и строг?
Мъжът превръща тя в любим,
жената - в любима. ...