6 мая 2016 г., 22:07  

Любов

886 2 13

Усмивчица е. Ангелско дете, 
с копче залепено за носле,
очички  като две маслинки черни
и щръкнали косички кадифени.

Събуди ли се слънчице изгрява,
и стаята  ни в радост засиява,
а с малките размахани ръчички
вълшебства прави и омайва всички.

Загука ли, гласчето й звъни,
надпява се със птичките дори,
които през прозореца надничат.
Кой пее? - завистливо те се питат.

Това е Мила! - отговарям  аз.
Най-миличкото внуче в моя свят.
Усмивчица е, ангелско дете.
ЛЮБОВ, що Бог реши да ми даде.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....