6.05.2016 г., 22:07  

Любов

881 2 13

Усмивчица е. Ангелско дете, 
с копче залепено за носле,
очички  като две маслинки черни
и щръкнали косички кадифени.

Събуди ли се слънчице изгрява,
и стаята  ни в радост засиява,
а с малките размахани ръчички
вълшебства прави и омайва всички.

Загука ли, гласчето й звъни,
надпява се със птичките дори,
които през прозореца надничат.
Кой пее? - завистливо те се питат.

Това е Мила! - отговарям  аз.
Най-миличкото внуче в моя свят.
Усмивчица е, ангелско дете.
ЛЮБОВ, що Бог реши да ми даде.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....