Кротка, уморена и красива,
дъхът ти гали моите гърди.
Притихнала, усмихната щастливо,
притворила за сладък сън очи,
лежиш до мен. А аз съм още буден.
След тази нощ не мога да заспя!
Та тя за миг превърна се във чудо!
Във приказка за нашите сърца!
Един до друг телата ни се сливат.
Сърцата ни туптят като едно.
Ръцете ти ръцете ми намират.
Докосвам с устни твоето челó!
След това косите ти целувам!
Опива ме дъхът им на цветя!
Заспя ли, тебе пак ще те сънувам!
Искам да съм буден през нощта
за да мога пак да те целувам
и да знам, че истинска си ти!
Затова и утре ще будувам!
Спи, любима! Аз те пазя! Спи!
© Георги Иванов Все права защищены