Любов
Любов...
Жестоко и безкрайно ще мълчим и не защото нямаме какво да кажем.
От страх, че думите болят, и предизвикват гняв,от който няма как да се избавим.
Сурови са отминалите дни
и безпощадно думите изяждат.
Мълчим , надявайки се пак очите всичко да си кажат.
Мечтите ни изгаснаха ,защо...
Защо, когато любовта бе жива , съдбата позволи на две сърца тъй безвъзвратно да изстиват.
Сега се молим за живот, без тайни и фалшиви думи,
молитви за една любов,
която безпощадно сме погубили.
За болката се молим - за да спре...
За втори шанс прекланяме главите си, но колко можем да дадем, преди да замълчат дори очите ни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ганчо Попов Все права защищены
