Боби79 (Ганчо Попов)
11 15
22 сент. 2018 г., 22:36

Любов 

  Поэзия » Любовная
937 2 2

Любов...

 

Жестоко и безкрайно ще мълчим                    и не защото нямаме какво да кажем.
От страх, че думите  болят, и предизвикват гняв,от който няма как да се избавим.

 

Сурови са отминалите дни 
и безпощадно думите изяждат.
Мълчим , надявайки се пак                        очите всичко да си кажат.
Мечтите ни изгаснаха ,защо...
Защо, когато любовта бе жива ,          съдбата позволи на две сърца                    тъй безвъзвратно да изстиват.

 

Сега се молим за живот, без тайни и фалшиви думи,
молитви за една любов,
която безпощадно сме погубили.
За болката се молим - за да спре...
За втори шанс прекланяме главите си,        но колко можем да дадем, преди да замълчат дори очите ни...
 

© Ганчо Попов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много болка! Харесва ми, вълнуващ стих!
  • А ти добре пишеш, без стъкмени рими и изказът ти е приятен. Много добър финал. Браво
Предложения
: ??:??