Любов
Любов...
Жестоко и безкрайно ще мълчим и не защото нямаме какво да кажем.
От страх, че думите болят, и предизвикват гняв,от който няма как да се избавим.
Сурови са отминалите дни
и безпощадно думите изяждат.
Мълчим , надявайки се пак очите всичко да си кажат.
Мечтите ни изгаснаха ,защо...
Защо, когато любовта бе жива , съдбата позволи на две сърца тъй безвъзвратно да изстиват.
Сега се молим за живот, без тайни и фалшиви думи,
молитви за една любов,
която безпощадно сме погубили.
За болката се молим - за да спре...
За втори шанс прекланяме главите си, но колко можем да дадем, преди да замълчат дори очите ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ганчо Попов Всички права запазени
