Любов
Любовта ни кара да говорим.
А думите любовни, но
Лъжовни често са наблизо.
Да се плъзнем може и да
Полетим в на илюзията пропастта.
Тялото да храни се обича с
Токове блаженни. Нарича ги ума
Любов. Любовта е дар изгубен.
На младостта пияна е удел
Любовта, на лятото и рядко
Есента. Плодовете есента красят.
И зимата пък - свежестта.
Не бой се ти от ветровете,
От бурите илюзии що гонят.
Ще дойде някой ден пролетта,
И любовта. Люляците веч цъвтят.
Но за кого - за достойните
Да се от "любовта" опият.
Има я някъде и нея любовта.
Но есенните същества да я
Достигнат трудно е и късно е.
Ще се радват те на свойте плодове.
През зимата и обновяващия мраз
Ще минат те, и всички - някой ден.
Пак ще дойде любовта, а
Сега илюзия е тя. Но затова пък
Да се на цветята, на глухарчетата
Жълти, вездесъщи радват
Могат-могат всички.
И на люляка прекрасен. Цветята
Тях ще ги обичат, но да кажат не,
Това за тях не е възможно.
Ароматът си да крият невъзможно е.
И красотата на техните цветчета.
Утеха има във природата,
На всяка крачка.
Ами боговете,
Те за всички са, и да се прославят
Е полезно, нужно, благодатно.
Слава на Велес, на Лесничея.
Ура
(Лесничея)
© Леснич Велесов Все права защищены