13.04.2024 г., 7:33 ч.

Любов 

  Поезия » Свободен стих
77 0 0

Любов

 

Любовта ни кара да говорим.

А думите любовни, но

Лъжовни често са наблизо.

Да се плъзнем може и да

Полетим в на илюзията пропастта.

Тялото да храни се обича с

Токове блаженни. Нарича ги ума

Любов. Любовта е дар изгубен.

 

На младостта пияна е удел

Любовта, на лятото и рядко

Есента. Плодовете есента красят.

И зимата пък - свежестта.

 

Не бой се ти от ветровете,

От бурите илюзии що гонят.

Ще дойде някой ден пролетта,

И любовта. Люляците веч цъвтят.

Но за кого - за достойните

Да се от "любовта" опият.

 

Има я някъде и нея любовта.

Но есенните същества да я

Достигнат трудно е и късно е.

Ще се радват те на свойте плодове.

През зимата и обновяващия мраз

Ще минат те, и всички - някой ден.

 

Пак ще дойде любовта, а

Сега илюзия е тя. Но затова пък

Да се на цветята, на глухарчетата

Жълти, вездесъщи радват

Могат-могат всички.

 

И на люляка прекрасен. Цветята

Тях ще ги обичат, но да кажат не,

Това за тях не е възможно.

Ароматът си да крият невъзможно е.

И красотата на техните цветчета.

Утеха има във природата,

На всяка крачка. 

 

Ами боговете,

Те за всички са, и да се прославят

Е полезно, нужно, благодатно.

 

Слава на Велес, на Лесничея.

 

Ура

 

(Лесничея)

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??