Аз не празнувам Свети Валентин.
Стига ми това, че Те има.
Любовта ми е семпла – без грим.
Очите Ти са моите пролет, лято, есен и зима...
Аз не празнувам Свети Валентин.
Вярвам в това, че съм с Теб!
Светът е устроен да вярва в лъжи,
но празнува ли празно сърце?
Аз не празнувам Свети Валентин.
Открих на дъгата осмия цвят.
Любов, нарисувана с аквамарин,
с охра, цинквайс и... тъга.
Аз не празнувам Свети Валентин.
И лозето спрях да зарязвам.
Скрита - във виното с цвят на рубин,
чака Истина, още неказвана...
Аз не празнувам Свети Валентин,
Стига ми тръпчивият усет на устните.
Вълшебната смес от любовен танин
избистря мътилката, от завист изпусната.
Аз не празнувам Свети Валентин.
Светът е устроен да вярва в лъжи.
Любовта ми, макар да е семпла – без грим,
е по-буйна от вино и по-силно горчи...
Кирето, 14.02.2011
© Кирил Ганчев Все права защищены