Не е заключена в лице,
не се побира във ръце,
не е среща случайна,
не е ласка омайна,
не е мечта за любимия,
не се побира в петолиние,
не се съдържа в редове,
на ум дори не се чете,
не се възбужда от косите ми,
не се страхува от очите ми,
не е във време разположена,
не е в леглото ни положена,
не е научена в училище,
не е във болката чистилище,
и не позната е във спомени,
не е била във сълзи ронени,
не е препускала смутена,
към нечие "ела" студено,
не е във мен родена сила,
сама не би се проявила...
Била Е, Е, ще БЪДЕ,
в света, за да го буди,
в сърца я приютихме
с дъха я съживихме,
приемници сме живи
на святата й сила
и нека сме далече,
и нека да ни пречат,
във действие сме будни,
от щастие безумни.
Защо да си в ума ми,
щом жив си във кръвта ми?
Защо да те жадувам,
щом в мене съществуваш?
Туптим с едно сърце,
Кой може да ни спре?!
ТЯ просто вече Е,
защото НИЕ СМЕ
заЕДНО.
© Силвана Все права защищены