Любов е, когато не молиш,
а палиш нестихващ копнеж.
Любов е, когато разтвориш
крилете от въздуха свеж.
Когато очите все търсят
и впили са поглед в нощта,
когато стрели те разтърсят
с мечтана сияйна звезда.
Любов е, щом огън запалиш,
изтръгват се жажда и стон,
и друго сърце щом погалиш,
сте двама на лунен перон.
Любов е, щом с болка си тръгнеш,
но търсиш любимия знак,
в очакване пак да се върнеш
на звездния божествен влак.
© Наташа Басарова Все права защищены