11 июл. 2007 г., 14:38

Любов единствена 

  Поэзия » Любовная
957 0 5

07.10.2005



Защо ти е така трудно да ме обичаш

и поставяш пред мен и чувствата стена?

Защо всичко между нас обричаш

и отказваш да приемеш любовта?


Защо поне за миг ти не забравиш -

предразсъдъците, наложени от реалността.

В "смисълът" май прекалено се вглъбяваш.

Кажи ми: по-удовлетворен ли си така?


Да, вярно, щастието е мимолетно.

Но ако трябваше отново да реша,

пак бих избрала същата пътека.

Пред безкрайната и хладна "самота".


Красиво чувство, велико нещо любовта е.

Според много хора има хиляди "лица".

Но да я търси другаде, сърцето не желае.

За мен била е, е и винаги ще е Една.



 

© Виолета Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??