Любов единствена
07.10.2005
Защо ти е така трудно да ме обичаш
и поставяш пред мен и чувствата стена?
Защо всичко между нас обричаш
и отказваш да приемеш любовта?
Защо поне за миг ти не забравиш -
предразсъдъците, наложени от реалността.
В "смисълът" май прекалено се вглъбяваш.
Кажи ми: по-удовлетворен ли си така?
Да, вярно, щастието е мимолетно.
Но ако трябваше отново да реша,
пак бих избрала същата пътека.
Пред безкрайната и хладна "самота".
Красиво чувство, велико нещо любовта е.
Според много хора има хиляди "лица".
Но да я търси другаде, сърцето не желае.
За мен била е, е и винаги ще е Една.
© Виолета All rights reserved.
