Любов... ела
Викам те, желая те, ела!
Ела и докосни моята душа,
бъди ти нежна и добра,
бъди усмивка, светла искра –
проблясваща сред сълзи и жал,
отмиваща всяка печал.
Но чакай! Спри…
да те стигна позволи,
да бягам с вятъра, със волността,
да обичам сбъднатата си мечта…
Сладостни са твоите слова,
кат вълните, що се плискат във брега,
и сърцето нежно – сякаш паяжина бяла,
минеш ли през нея, вече няма да е цяла.
Моля те, ела!
Върни усмивката ми детска,
върни доброто, вярата във мен –
това, което се опитва да открадне този свят студен.
Хей! Ела, да, ти, ела –
ела и докосни любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Саэф Все права защищены
