16 февр. 2006 г., 00:08

Любов... ела

1.4K 0 2
Хей!
Викам те, желая те, ела!
Ела и докосни моята душа,
бъди ти нежна и добра,
бъди усмивка, светла искра –
проблясваща сред сълзи и жал,
отмиваща всяка печал. 

Но чакай! Спри…
да те стигна позволи,
да бягам с вятъра, със волността,
да обичам сбъднатата си мечта…

Сладостни са твоите слова,
кат вълните, що се плискат във брега,
и сърцето нежно – сякаш паяжина бяла,
минеш ли през нея, вече няма да е цяла. 

Моля те, ела!
Върни усмивката ми детска,
върни доброто, вярата във мен –
т
ова, което се опитва да открадне този свят студен.

Хей! Ела, да, ти, ела –
ела и докосни любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саэф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....