26 авг. 2008 г., 09:27

Любов и човешки остатъци 

  Поэзия » Оды и поэмы
767 0 1
Добре, че през повечето време ме няма,
аз съм духът на човешкия гибелен гняв.
Ето сега - част от моето его въстана,
търсейки справедливостта над всички тях.
Аз мога да прежаля загубенето си време,
чувствата снети и изпитаната дълга вина.
И когато ти пак я прехвърлиш към мене,
аз я приемам и свиквам да живея с това.
Нямам проблеми да се намеря на дъното тука.
За мен винаги всяка епоха завършва подобно -
цял милениум опити да се отърва от боклука
и сред сметището в мене да седна удобно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Все права защищены

Предложения
: ??:??