Любов и човешки остатъци
Добре, че през повечето време ме няма,
аз съм духът на човешкия гибелен гняв.
Ето сега - част от моето его въстана,
търсейки справедливостта над всички тях.
Аз мога да прежаля загубенето си време,
чувствата снети и изпитаната дълга вина.
И когато ти пак я прехвърлиш към мене,
аз я приемам и свиквам да живея с това.
Нямам проблеми да се намеря на дъното тука.
За мен винаги всяка епоха завършва подобно -
цял милениум опити да се отърва от боклука
и сред сметището в мене да седна удобно...
Добре, че на мен изобщо не ми пука -
аз рядко бих се сещал виновно за теб.
Ти, която във мен представляваш боклука,
сега багерът-его продължава да бута напред.
Ела да видиш какво от себе си съм оставил
на полето на болката, в една дупка огромна.
Всички предишни остатъци отдавна забравил,
сега съм щастлив, ако ти се чувстваш виновна.
Моите седем смъртни гряха са с общ корен -
всичко е с цел да се почувствам по-добре.
И когато човекът в мен стане доволен,
аз разбирам, че всичко идва от моето сърце.
Добре, че с времето всичко минава
и моята душа бе разгромена завинаги.
Тук остатъците ми сега представляват
триумфа, на който се често радваш ти.
Пирова победа, вградена в стари руини
и моето бойно знаме, пленено сега от теб.
Под звуците на военните химни, непобедими,
победените искри отчаяно вървят напред.
Притежание на всички сили да продължа
и воля за пълна душевна промяна -
всичко, от което сега уж се нуждая,
но това сега е и всичко, което нямам.
Добре, че мразя да се чувствам слаб,
защото бих се разпаднал твърде бързо.
Когато един ден те посрещна тук пак,
да те игнорирам дали би ми омръзнало?
Аз съм твърде опасен за чуждите грешки -
давам поводи за нова скръб и омраза,
и когато моментите между нас са тежки,
ми е трудно нещо добро в мен да запазя.
Човешки остатъци, тук, на полето пред мене
не бих събрал парченцата любов от теб вече.
Тъй като не заслужаваш и моето време,
и сега моето съзнание "минало" те нарече.
аз съм духът на човешкия гибелен гняв.
Ето сега - част от моето его въстана,
търсейки справедливостта над всички тях.
Аз мога да прежаля загубенето си време,
чувствата снети и изпитаната дълга вина.
И когато ти пак я прехвърлиш към мене,
аз я приемам и свиквам да живея с това.
Нямам проблеми да се намеря на дъното тука.
За мен винаги всяка епоха завършва подобно -
цял милениум опити да се отърва от боклука
и сред сметището в мене да седна удобно...
Добре, че на мен изобщо не ми пука -
аз рядко бих се сещал виновно за теб.
Ти, която във мен представляваш боклука,
сега багерът-его продължава да бута напред.
Ела да видиш какво от себе си съм оставил
на полето на болката, в една дупка огромна.
Всички предишни остатъци отдавна забравил,
сега съм щастлив, ако ти се чувстваш виновна.
Моите седем смъртни гряха са с общ корен -
всичко е с цел да се почувствам по-добре.
И когато човекът в мен стане доволен,
аз разбирам, че всичко идва от моето сърце.
Добре, че с времето всичко минава
и моята душа бе разгромена завинаги.
Тук остатъците ми сега представляват
триумфа, на който се често радваш ти.
Пирова победа, вградена в стари руини
и моето бойно знаме, пленено сега от теб.
Под звуците на военните химни, непобедими,
победените искри отчаяно вървят напред.
Притежание на всички сили да продължа
и воля за пълна душевна промяна -
всичко, от което сега уж се нуждая,
но това сега е и всичко, което нямам.
Добре, че мразя да се чувствам слаб,
защото бих се разпаднал твърде бързо.
Когато един ден те посрещна тук пак,
да те игнорирам дали би ми омръзнало?
Аз съм твърде опасен за чуждите грешки -
давам поводи за нова скръб и омраза,
и когато моментите между нас са тежки,
ми е трудно нещо добро в мен да запазя.
Човешки остатъци, тук, на полето пред мене
не бих събрал парченцата любов от теб вече.
Тъй като не заслужаваш и моето време,
и сега моето съзнание "минало" те нарече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены
