Колко много те мразя сега,
през нощта ще си мисля за тебе,
сутринта ще закуся с вина,
до обяд ще рева като бебе.
После някак ще преценя,
че обичам те силно и бурно,
а следобед ще се разубедя
ще си кажа, че е абсурдно.
Пак ще мръкне и с укор в гласа
категорично ще те намразя,
за да дойде съня вечерта,
колко много греша да ми каже.
Сутринта се събуждам с копнеж
и с тъга, че не си ти до мене,
ставам, бавно си правя кафе,
убеждавам се, че не ми дреме.
И започва поредният ден
на борбата с любов и омраза,
силно влюбена сутрин във теб,
вечерта безпощадно те мразя.
31.10.2013
© Преслава Петкова Все права защищены