Любов и ревност
Няма те. Обзема ме тъга.
Чудя се дали си ти сама.
Ревността ми пак ме завладява,
и душата на парченца разпилява
Знам. С по – възрастни, с по – млади си била
И всичките желаят те наново.
И бившия съпруг вика те “Елa.
Искам да те любя аз отново”.
Това разбира се побърква ме докрай
И срещите със бившите ме подлудяват
Макар приятели да сте докрай
Чувствата ми в ревността изгарят.
И ето пак, поредната безсънна нощ
Треперя не на себе си и ужасен,
И сблъскват се желания и страсти с мощ
До утрото на следващия ден
Ще кажеш ти – ...това убива любовта,
и че за ревността ми нямаш ти вина.
Единствено за да остане любовта,
Ще трябва да загърбя ревността...
Това е много лесно да се каже,
Но ужасът заплашва да ме смаже
Ще трябва твърдо да реша,
Какво да правя с таз жена...
© Иван Андреев Все права защищены