12 дек. 2006 г., 15:19
Дума трънлива,
въпрос неразгадан.
Любовта ме убива,
бута ме в гроб разкопан.
Искрица надежда,
безкраен тунел.
Туй на мисълта ме навежда,
че ти си нея приел.
Усмивка една,
светъл лъч се показа.
Злокобна съдба,
това не е любов,а омраза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация