Любов или съдба
Душите ни се запознаха
в един далечен летен ден,
и още в този час съзряха
мига, отдавна предопределен.
Невинни погледи, смутени,
от час на час, от ден на ден.
Един до друг, но разделени,
на този нежен порив в плен.
Съдбата беше благосклонна
и смелост вля на младостта.
Събра душите ни в безмерна,
безкрайна обич - любовта.
Годините не ни прощават:
безспирно вземат своята дан,
телата бавно остаряват ...
сърцата пазят прежен плам.
За нас грехът е неприсъщи,
не знам аз друг, ни друга ти.
Очите ни се виждат същи,
каквито бяхме и преди.
Копнеж и нежност се преплитат
със силна обич, вяра, топлина
и чувствата се преоткриват
все с нови багри в любовта.
Тъй често казват, че в живота
се търсят дълго сродните души.
Аз зная, че при нас съдбата
събра и свърза ни - завинаги.
18.06.2006г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
