Любов като първия сняг
Колко си глупав, Шаро, сега
колко страхливо гледаш снега!
Цветан Ангелов
Любов като първия сняг.
Дори в януари да пада,
затрупа ли външния праг,
той буди във теб изненада.
И уж си във сняг закален,
а съмне ли дворът ти в бяло,
замръзваш сред него сразен
и клатиш глава като Шаро.
Любов като първия сняг.
Кажи ми, сняг мой, що да сторя?
Не съм вече палав хлапак
със кучето в теб да се борим!
От друг сняг създадох човек,
а в битки със снежните топки
ръцете кървят четвърт век
и днес търсят топло и кротко...
Любов като първия сняг.
Кой дявол ме с тебе зарина?
Затрупано дворчето пак,
пред мене ни път, ни пъртина.
Кажи ми тоз дявол проклет
къде е? Ще правя, ще струвам,
до шия ще газя във теб,
но стигна ли...
ЩЕ ГО РАЗЦЕЛУВАМ!
© Петя Божилова Все права защищены