17 февр. 2021 г., 07:56

Любов като стихия

752 0 0

Със отливите аз ще идвам, нежни ласки ще ти дам.

Като буен ураган ще стихвам, за теб копнея, ти си моят блян.

Сред зведите ти ме потърси, там съм някъде и аз.

За теб блещукам, мила моя, за всички чувства между нас.

 

Любов и нежност, винаги ще има, защото си в сърцето ми помни. 

Без страх ще ти го казвам, колко те обичам, за мен си всичко запомни. 

 

Като ручейче планинско, моите слова ще чуваш ти.

Като огън аз ще те разпалвам, любовта към теб вечно ще гори. 

Като водопаден грохот ще те залива, таз любов я имаш само ти. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...