17 февр. 2021 г., 07:56

Любов като стихия

746 0 0

Със отливите аз ще идвам, нежни ласки ще ти дам.

Като буен ураган ще стихвам, за теб копнея, ти си моят блян.

Сред зведите ти ме потърси, там съм някъде и аз.

За теб блещукам, мила моя, за всички чувства между нас.

 

Любов и нежност, винаги ще има, защото си в сърцето ми помни. 

Без страх ще ти го казвам, колко те обичам, за мен си всичко запомни. 

 

Като ручейче планинско, моите слова ще чуваш ти.

Като огън аз ще те разпалвам, любовта към теб вечно ще гори. 

Като водопаден грохот ще те залива, таз любов я имаш само ти. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...