17 февр. 2021 г., 07:56

Любов като стихия

748 0 0

Със отливите аз ще идвам, нежни ласки ще ти дам.

Като буен ураган ще стихвам, за теб копнея, ти си моят блян.

Сред зведите ти ме потърси, там съм някъде и аз.

За теб блещукам, мила моя, за всички чувства между нас.

 

Любов и нежност, винаги ще има, защото си в сърцето ми помни. 

Без страх ще ти го казвам, колко те обичам, за мен си всичко запомни. 

 

Като ручейче планинско, моите слова ще чуваш ти.

Като огън аз ще те разпалвам, любовта към теб вечно ще гори. 

Като водопаден грохот ще те залива, таз любов я имаш само ти. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...