17.02.2021 г., 7:56

Любов като стихия

747 0 0

Със отливите аз ще идвам, нежни ласки ще ти дам.

Като буен ураган ще стихвам, за теб копнея, ти си моят блян.

Сред зведите ти ме потърси, там съм някъде и аз.

За теб блещукам, мила моя, за всички чувства между нас.

 

Любов и нежност, винаги ще има, защото си в сърцето ми помни. 

Без страх ще ти го казвам, колко те обичам, за мен си всичко запомни. 

 

Като ручейче планинско, моите слова ще чуваш ти.

Като огън аз ще те разпалвам, любовта към теб вечно ще гори. 

Като водопаден грохот ще те залива, таз любов я имаш само ти. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...